В почти всичките си книги разказвам за Родопа планина, каза във Враца писателят Светозар Казанджиев, който представи тази вечер романа си „Съдба“. Той е определен за роман на годината за 2022 г. от Съюза на българските писатели. „Идвам от един край, където най-силно пее сърцето на България - Родопите. Тази магична планина освен, че пее, в нея и най-силно тупка сърцето на България. Почти всичките ми 23 книги са посветени на Родопите, за мен това е божествена земя, погалена от Бог“, каза Казанджиев.

По думите му в „Съдба“ читателите ще прочетат отново за Родопа, но и за българския човек, защото в книгата е събрана половинвековната история на България - от Втората световна война до наши дни, и ще узнаят за живота на един славен родопчанин Султан Татаров.

„Не знам дали знаете, но Султан е българско име, има героиня Султана в романа

Като много важна книга за себе си, в която пренася историята на три поколения мигранти. Така българският писател и поет Васил Славов, който от години живее и работи в Питсбърг, в щата Пенсилвания в САЩ, представи книгата си "Строфи на кръвта" (изд. "Знаци) в Регионална библиотека "Пейо К. Яворов" в Бургас.

В разговор, воден от издателя Румяна Емануилиду, той говори пред публиката в залата за огромния обем от документи и архивни снимки, които събира в продължение на години в подготовка на книгата.

"Строфи на кръвта" обхваща пътя на неговия баща - писателя и преводач Атанас Славов, който по думите му получава препоръка за работа в Щатите от самия Кърт Вонегът, преминава през неговия личен мигрантски опит и достига до неговите наследници в САЩ.

"Това са три поколения, които пренасят паметта с отговорност. Това е пренасяне, което гради и трупа тъга. Тъга, която ние

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) отбелязва 165-ата годишнина от рождението на българския учен, писател и библиограф Никола Начов (1859-1940) с изложба от поредицата „Български библиографи и библиотекари“. Експозицията може да бъде разгледана от 20 септември до 5 декември, съобщават от НБКМ.

По думите им един от първите учители и просветители на България след Освобождението утвърждава научната библиография в България с трудовете си „Библиографически преглед на нашата математическа литература от самото и начало до края на 1886 г.“, „Добавки и оправки към „Български книгопис за сто години“, „Новобългарската книга и печатното дело у нас от 1806 до 1877“ и др.

Изложбата в Националната библиотека показва негови пътеписи, поеми, разкази и повести, които са предимно на теми от българската

Колкото и да си популярен, е необходим неистов труд, за да не слизаш от „сцената“ нито за миг. Просто трябва да се пише, да се издава без паузи и в чекмеджето си винаги да имаш готова книга. Иначе загиваш. Думите са на писателя, драматург и музикант Виктор Пасков.

„Да си българин в чужбина е лесно, ако спазваш определени правила. Да си българин в България е извънредно трудно, защото няма правила, които да спазваш. Връщам се непрекъснато с надеждата, че това противоречие все някога ще се изясни“, казва още той.

По думите му вдъхновението е понятие за аматьори: „Белетристиката е тежък психически труд. Понякога изпадаш в нещо като транс и създаваш 20 страници за един ден, но нямаш никаква гаранция, че това ще се повтори и утре. Колкото до сюжетите – те са три – живот, смърт и любов. Останалото е вариация по темата

Дискусия върху книгите на украинския историк Серхий Плохий, украинската идентичност и руския национализъм се състоя тази вечер в културния център на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (СУ). Това бе първото събитието от „Фестивал за европейска солидарност“ – инициатива, посветена на 35-годишнината от падането на Берлинската стена.

Серхий Плохий има три книги, преведени на български. Това са „Руско-украинската война“, „Портите на Европа – история на Украйна“ и „Изгубено царство. История на руския национализъм от Иван ІІІ Велики до Владимир Путин“, която бе поводът за дискусията.

Преводачът на изданието Невяна Андреева отбеляза, че причините да преведе произведението, са няколко. „Едната е много лична. На моята възраст миналото става все по-голяма част от живота. То се трупа, за смет